Отпуски в България според Кодекса на труда
Публикувано на 27 август 2026 г. • 8 мин за четене • 1 552 думиНаучете какви видове отпуск предвижда Кодексът на труда в България, как се ползва платеният годишен отпуск и как работодателите могат по-лесно да управляват отпуските на служителите.

Кодексът на труда урежда различни видове отпуск и определя основните права и задължения на работниците, служителите и работодателите. Сред тях са платеният годишен отпуск, неплатеният отпуск, отпуските при временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете, обучение и изпълнение на граждански и обществени задължения. За служителите е важно да знаят какви права имат. За работодателите е също толкова важно да поддържат точна информация за заявленията, одобренията, използваните дни и оставащия отпуск.
Съгласно чл. 155 от Кодекса на труда всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Минималният размер на основния платен годишен отпуск е 20 работни дни. За някои категории работници и служители може да бъде предвиден удължен платен годишен отпуск в зависимост от характера на тяхната работа.
За използване на платения годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да е придобил най-малко 4 месеца трудов стаж. Този стаж не е необходимо да бъде натрупан при един работодател. След придобиването му правото на платен годишен отпуск се запазва и при последваща смяна на работодателя.
Платеният годишен отпуск се използва с писмено разрешение от работодателя. Служителят подава искане, в което посочва броя на дните и периода, през който иска да използва отпуска. Отпускът може да бъде използван наведнъж или на части. На практика работодателят трябва да може да проследява:
При повече служители подобна информация трудно се управлява надеждно само чрез имейли и електронни таблици.
Чл. 156 от Кодекса на труда предвижда допълнителен платен годишен отпуск в определени случаи.
Такъв отпуск се полага например:
Минималният размер в тези случаи е не по-малко от 5 работни дни. С колективен или индивидуален трудов договор могат да бъдат договорени и по-големи размери.
Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 или над 50 процента имат право на основен платен годишен отпуск в размер на не по-малко от 26 работни дни съгласно чл. 319 от Кодекса на труда.
Основното правило е платеният годишен отпуск да бъде използван през календарната година, за която се полага. Законът обаче допуска неговото използване да бъде отложено при определени условия.
Отлагане може да има например:
Когато платеният отпуск е отложен или не е използван до края на календарната година, работодателят трябва да осигури възможност той да бъде използван през първите шест месеца на следващата календарна година. Ако служителят е поискал да използва този отпуск в този период, но работодателят не го е разрешил, при изпълнение на законовите условия служителят може сам да определи периода на използването му, като уведоми работодателя писмено най-малко 14 календарни дни предварително.
Правото на използване на платения годишен отпуск не е неограничено във времето. Съгласно чл. 176а от Кодекса на труда правото по принцип се погасява по давност след изтичането на две години от края на годината, за която отпускът се полага. Когато отпускът е отложен поради причина, предвидена в закона, двугодишният срок може да започне да тече от края на годината, в която е отпаднала причината за неговото неизползване. Платеният годишен отпуск по принцип трябва да бъде използван и не се заменя с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение и при условията, предвидени в закона.
Съгласно чл. 160 от Кодекса на труда работодателят може по искане на работника или служителя да разреши неплатен отпуск. Той може да бъде разрешен независимо дали служителят е използвал платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск не може да бъде предоставен едностранно от работодателя без искане от служителя. За HR екипите е важно неплатеният отпуск да бъде отчитан отделно от платения годишен отпуск и останалите видове отсъствия.
Кодексът на труда предвижда отпуск при временна неработоспособност. Той може да бъде свързан със заболяване, трудова злополука, професионална болест и други основания, предвидени в законодателството. Тези отсъствия се удостоверяват по установения ред и трябва да бъдат правилно отразени в информацията за служителя.
Платеният отпуск поради бременност и раждане по чл. 163 от Кодекса на труда е в размер на 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. След навършване на 6-месечна възраст на детето при определени условия остатъкът до 410 дни може да бъде използван от бащата или от друго лице, посочено в закона.
След изтичането на отпуска поради бременност и раждане съществува и отпуск за отглеждане на дете до навършване на двегодишна възраст.
При изпълнение на законовите условия бащата има право на отпуск при раждане на дете. Свързаното с него парично обезщетение се предоставя за срок до 15 дни от деня на изписване на детето от лечебното заведение. За получаването на обезщетението се прилагат и изискванията на социалноосигурителното законодателство.
Кодексът на труда предвижда различни видове отпуск, свързани с отглеждането на дете.
Сред тях са:
При неплатения отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст всеки от родителите може при изпълнение на законовите условия да има право на 6 месеца отпуск, като част от отпуска на другия родител може да бъде използвана с негово съгласие.
Кодексът на труда предвижда и отпуск за кърмене и хранене на малко дете. Това е отделен вид отпуск, регламентиран в чл. 166, който се прилага при условията, определени в закона. При конкретен случай е добре да се провери актуалната редакция на Кодекса на труда и приложимите медицински изисквания.
Кодексът на труда урежда отпуските за обучение в чл. 169–171а. Работници и служители, които се обучават без откъсване от производството и имат съгласие на работодателя, могат да имат право на 25 работни дни платен отпуск за всяка учебна година. Законът предвижда и различни форми на неплатен отпуск за обучение.
Сред тях са:
При кандидатстване законът също предвижда отделни размери на отпуск в зависимост от вида на учебното заведение.
Чл. 157 от Кодекса на труда предвижда отпуск при определени граждански, обществени и лични обстоятелства.
Сред тях са:
Законът съдържа и други конкретни основания и условия.
Работникът или служителят може да получи платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия, определени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. Платеният служебен или творчески отпуск се признава за трудов стаж.
При малък екип заявленията за отпуск често се управляват чрез имейл, електронни таблици и календари. С увеличаването на броя на служителите се увеличават и заявките, одобренията, промените и различните видове отсъствия.
HR екипът трябва да следи:
При ръчно управление рискът от разминавания и пропуски се увеличава.
HR Omni помага на организациите да поддържат информацията за отпуските и отсъствията на едно място.
Служителите могат да подават заявления онлайн, а мениджърите да ги разглеждат и одобряват без размяна на множество имейли и документи.
С модула за управление на отпуски можете да:
Целта е HR екипът, мениджърите и служителите да работят с една и съща актуална информация и да намалят административната работа около отпуските.
Разгледайте софтуера за управление на отпуски на HR Omni .
Информацията в тази статия има общ информационен характер и не представлява правен съвет. При конкретен казус проверете актуалната нормативна уредба или потърсете квалифицирана правна консултация.